1.Пойде девойкя на вода, леле, на два студени извора.

Грабна стомните шарени, леле, затна си китка весела,

далеко бея извори, леле, слънце се слега да зайде.

2.Слънце се слега, заоди, леле, зад тия тесни клисури,

а у клисури девойкя, леле, сретна я млада делия.

Тесни им бея клисури, леле, не може да се размина.

3.Па се пресегна делия, леле, на мома китка да земе,

не зема китка весела, леле, най си девойкя прегърна,

най си девойкя прегърна, леле, и я по образ целуна.

4.Девойкя тиом продума, леле, не ме задевай делио.

Майкя е дома и чека, леле, водица да ю отнеса,

водица да ю отнеса, леле, на бракя дреи да пере.

5.Я ме не лъжи девойкьо, леле, щом те е майкя пратила,

кога си слънце заоди, леле, сама на вода да одиш,

она те чека девойкьо, леле, с либе да ю се завърнеш.