1.Тръгнал Димо, леле, да се жени, да се жени мома да си тражи.

Па обходил, море, много села, нигде Димо, мома не намери.

2.Па кога си дойде в наше село, в наше село китно Дивотино,

насред село, леле, сите моми, сите моми, леле, и ергени.

3.Оро вият моми, песни пеят, песни пеят, леле, и се смеят,

орото го води Ангелина, най-убава, море, у селото,

най-гиздава, море, сред момите.

4.Загледа я Димо Ангелина, загледа я, Димо, зачуди се,

зачуди се, море, размисли се,

дали тая мома да си земе,

како леко стъпя на орото, дали, че му е тежък живото.

1.Сладуно моме, Сладуно, сладка ябълко.

От сладост ненаядена, от сладост недокосната.

2.Тебе те майка продаде за една шепа жълтици,

за една шепа жълтици, за един наниз пендари.

3.Сладуно моме, Сладуно, сладка ябълко.

Проклета да е майка ти, дето ни двама раздели.

4.Дето ни двама раздели и те на турци продаде,

за една шепа жълтици, за един наниз пендари.

1.Пофали се едно лудо младо, снощи вечер на студен кладенец.

При сви моми и при сви невести, дека има три кемера пари.

2.Па говори гиздава девойкя, бре стой лудо не фали се толко,

бре стой лудо не фали се толко, язе имам повече от тебе,

фала тебе гиздава девойкьо, не фалим се право си казуем

3.Един кемер пари, че да дадем и у двори чешма, че направим,

други кемер пари, че да дадем у дворове църква, че направим,

да доода моми да се моля и мене, че Господ да помогне

4.Трети кемер пари, че да дадем, че да дадем сватба, че направим,

че да дадем сватба, че направим, тебе моме за либе, че земем,

тебе моме за либе, че земем да си одиш по мои дворове.

1.Пойде девойкя на вода, леле, на два студени извора.

Грабна стомните шарени, леле, затна си китка весела,

далеко бея извори, леле, слънце се слега да зайде.

2.Слънце се слега, заоди, леле, зад тия тесни клисури,

а у клисури девойкя, леле, сретна я млада делия.

Тесни им бея клисури, леле, не може да се размина.

3.Па се пресегна делия, леле, на мома китка да земе,

не зема китка весела, леле, най си девойкя прегърна,

най си девойкя прегърна, леле, и я по образ целуна.

4.Девойкя тиом продума, леле, не ме задевай делио.

Майкя е дома и чека, леле, водица да ю отнеса,

водица да ю отнеса, леле, на бракя дреи да пере.

5.Я ме не лъжи девойкьо, леле, щом те е майкя пратила,

кога си слънце заоди, леле, сама на вода да одиш,

она те чека девойкьо, леле, с либе да ю се завърнеш.

1.Ден се мина, стадо не дооди, море, стадо не дооди,

пойде овчар стадо да си тражи, море, стадо да си тражи.

2.Насреща му две убави моми, море, две убави моми,

като одат росни китки берат, море, на глави ги турат.

3.Първата е тънка, та висока, море, тънка, та висока,

втората е бела, та цървена, море, бела, та цървена.

4.Тая що е тънка, та висока, море, тънка, та висока

сестра немам, сестра да ми стане, море, сестра да ми стане.

5.Тая що е бела, та цървена, море, бела, та цървена,

либе немам, либе да ми стане, море, либе да ми стане.

1.Зажени се момче църногорче, от далеко мома, че си земе,

Отка го е майкя углавила ич не го е весело видела

2.Майкя си на момче продумала, отка съм те синко углавила,

от ка съм те синко углавила, що не съм те весело видела

3.Дали жалиш три годишно вино или жалиш белата пшеница,

или жалиш лютата ракия, а момче ю тиом отговара

4.Нито жаля три годишно вино, нито жаля белата пшеница,

нито жаля лютата ракия, току баба е абер пратила

5.Колко що са лиске по гората, колко що са мравье по земята,

толко язе сватове да вода, тогай язе черка ю,че земем

1.Залюбило момче едно малко моме,

едно малко моме, лично и обично.

Любили се двама, ни много, ни малко,

любили се они -  време три години.

2.Па ги е видела момковата майкя,

па ги е видела и им завидела

и се е чудила как да ги раздели.

Рано е одила у гора зелена,

та е биле брала и вода сбирала,

правило да прави, та да си омръзна.

3.Та си е набрала биле омайниче,

биле омайниче, биле омръзниче,

та си разделила момче и момиче.

Момче си замина де слънце изгрева,

моме си замина де слънце заоди.

1.Кога очите сън ги не фаща, кога сърце ми огън го гори,

кога душа ми жалба изпраща, болест неверна, любов я мори

Пр.  Кога те слънце огрее, кога те зора погледне,

        секогаш, тебе, ке те сакам я

2.Солзи ми капат, ти не ги сакай, сърце от жалост, ти не ми давай,

душата моя огън я гори, гори та ке ме изгори.

Пр.

3.Кога в очите звезди изгреят, кога сърце ти буйно играе,

кога душа ти весело пее, любов за тебе и за мене.

Пр.

1.Снощи се е Иве оженило,

сутрин рано писмо пристигнало

да си иде млад войник да служи.

Стара майка ручкове му готви

стари татко бели пари брои,

колко брои, толко заброява

сал на сина повече да даде /2

2.Мили сестри дреи му гладия,

мили бракя конче му стегая,

първо либе по градина шета,

та си бере тая росна китка,

китка бере на Иве нарича:

–На ти Иве тая росна китка,

ка отидеш на цареви двори

да я туриш у стъклена чаша

3.Заран вечер се да я поливаш,

заран с  вино, вечер със ракия,

а на обед с блага медовина.

Докато ти китка веселее,

до тогава Иве, че те чекам,

па кога ти китката повене,

тогай Иве млада, че се женим,

че се женим нема да те чекам

1.Дошли сте ни дома китени сватове, а каква невеста вие сте довели,

още не е праго, праго прекрокнала, на сите е море име натурала.

2.На свекърва, море, гиди чешоглава, на свекоро, море, изкофела глава,

на золвите, море, китки увенали, а девере, море, трънье със бодили.

3.Стана у Неделя младата невеста чорба да си прави на свекор, свекърва,

боб не е турила да ври у чорбата, а е натурала бели камичета.

4.Благо заручая свекор и свекърва, с бели камичета зъби потрошия.

Два казана вода, невеста, турила, у третио казан ума натопила,

на мила свекърва глава да си мие, водата си врие, а свекърва вие.